Паметник на културата с национално значение. Един от най-ранните образци на градското манастирско строителство в българските земи от началото на ХIII в. Три пъти разрушаван и отново възстановяван ( средата на ХIII в., втората половина на ХVI в. и началото на ХVIII в.). Просъществувал до началото на ХХ в. Запазил за дълго време почетното си място в духовния и културния живот на Мелник, дори и като метох на Ватопедския манастир на Атон. От края на ХII в. до средата на ХIХ в. носи името “Богородица на светия пояс” или още “Св. Зона”. Единствения манастир в България, който е е получил статут на “деспотски и царски” от Алексий Слав.

Върху останките от главния му храм е построен сега действащият параклис “Св. Зона”.

Винен