melnik

ГРАД САНДАНСКИ

Специфичните природно-географски и климатични особености на град Сандански, както и наличието на минерални извори, са причината той да е бил населяван от хилядоления (ІІ хилядолетие пр. Хр.). Днешният град е построен върху множество антични пластове.

По времето на римската епоха тези земи били населявани от тракийското племе меди, от което произхожда великият вожд Спартак. Със своята сила, храброст и стремеж към справедливост, той се превърнал в предводител на най-голямото робско въстание в Римската империя.

През същата епоха Сандански се превърнал и в най-значимия раннохристиянски център в региона. Свидетелство за това е богатото му археологическото наследство, съхранявано от Археологически музей – Сандански. Музеят е построен ин-сито, върху руините на Базиликата на епископ Йоан (ІVв) и е един от малкото по рода си. На територията на града се намират и запазена част от античния град – Раннохристиянски комплекс (ІV-VI в), както и Епископската базилика (ІV-VI в.) – най-представителният и значим паметник на раннохристиянското изкуство в региона.

По-късно (VІ-VІІв.) светците безсребреници Козма и Дамян, се заселили на това място, като помагали на болните чрез лечебната сила на минералната вода, климата и християнската вяра. Мястото на древната им лечебница днес е известно като извор  „Мирото”, а за свой дом те избрали малък манастир, който в наши дни носи тяхното име – „Св. св. безсребреници Козма и Дамян”. В тяхна чест селището било наречено „Свети Врач” – свети лечители.

Големите размествания на европейските племена към края на 6 и началото на 7 век слагат край на разцвета на древния Сандански. Едва в началото на 20 век селцето Свети Врач започва своя нов иконимически и културен възход, на който сме свидетели днес. През 1929 г. Свети Врач е обявен за град, а през 1947 г е преименуван на Сандански – в чест на българския революционер и воевода Яне Сандански. Оттогава насам Сандански продължава древната традиция да се използват местните природни ресурси, и в съчетание с модерните технологии и новото знание, да помага на хората, страдащи от различни заболявания.

ГРАД МЕЛНИК

В наши дни Мелник е малко градче, но неговата история ни връща далеч в миналото. Някога тук са живели траки и римляни, а славяните му дават настоящето име,  поради заобикалящите го пясъчни пирамиди – мелове.

В началото на ХІІІ в. (1215г.) Мелник се привръща в столица на независимото феодално княжество на Деспот Алексий Слав. Това е времето, в което градът преживява първия си голям икономически и културен подем. Руините от крепостта на деспота, както и някои храмове, изградени или обновени по негово време, могат да се видят и днес на хълма „Св. Никола” над Мелник.

Поради граничното разположение на град Мелник между България и Византия, неговият суверенитет се променял често и той бил част от териториите на България, Византия, Никейската империя и Сърбия. Най-значимият паметник от това време е Болярската къща – най-голямата частично запазена средновековна къща в България.

Втория си икономически подем градът преживява през ХVІІІ-ХІХв., когато започва развитието на вино- и тютюнопроизводството. Мелнишкото вино било изнасяно по цяла Европа, основно в Англия и Австрия. По това време Мелник бил многолюден, като в него имало над 70 църкви, три мъжки училища и едно женско, а в околността действали четири манастира. Мелник бил известен и с богата си библиотека.

През втората половина на ХІХв. градът започнал да запада, като през 1912 г. се присъединил към пределите на свободна България, макар и опожарен, благодарение на четата на Яне Сандански.

През 1968 г. Мелник е обявен за град-музей и архитектурен резерват с международно значение.

Винен